За нашия занаят от Станка Пенчева

Никой не може да ме убеди, че поезията е чак толкова необходима и близка на човека, когото наричаме обикновен. Той всъщност малко й се чуди, малко й се възхищава - като на пъстра, май безполезна птица, или пък добродушно я потупва с лапата си - какво пък, живей, има хляб и за теб.
Но два пъти в живота си човек губи равновесие и се хваща инстинктивно за тънката лозина на поетичната реч, гъвкава и причудливо засукана. Веднъж - когато се влюби. Тогава всички думи и словосъчетания, с които си е служил до днес, за да назове себе си, хляба, влака, дъжда, ножа, му се струват прости и груби. Втори път - когато го срази смъртта на скъп човек. Всички досегашни слова занемяват с изтръгнати езици. И той дири онази реч, в която да бие камбанно мъката му, пълногласно да крещи болката му. Сигурно сте чели некролози, пълни с несръчни стихове, които биха били смешни, ако не бяха трагични. Майките съчиняват стихове за мъртвите си деца, съпрузите - за мъртвите си жени, които са обичали. Съчиняват ги - водени от тайния инстинкт да облекчат чувството, раздрало и разрушило досегашния им живот, в сребърната обковка на необичайните думи. На думите, които светят в тъмното.
За да назоват с тях неназовимото:
любовта и смъртта.
Като че тук е точката, в която трябва да се пресичат качествата на една поезия, за да бъде тя истинска:
необикновена, силна индивидуалност на преживяващия субект и обикновеност, дори в известен смисъл - ординерност на преживяването, на ситуацията. Второто дава възможност на читателя да приеме като свое вълнението, реакцията на автора. Но то не му е достатъчно. Трябва му и магнезиевият блясък на откритието, на неповторимото, който да освети незнайни дълбини - а това може да му даде само индивидуалността на твореца. Така другият, читателят, оглежда душата си в едно огледало, което не го повтаря, а го създава наново - ярък, обогатен.
Винаги ми е било интересно като пред спектакъл или пред сражение, когато ми предстои среща с тъй наречените читатели. Употребих "тъй наречените", защото много често те и хабер си нямат от поезия и от поети - уморени работнчики, току - що излезли от смяна, селски жени, непрочели дори една книга през живота си. Разбира се, нерядко това са истински читатели, които влизат в залата с вече изградени впечатления и представи.
Простата женица, чула думата поетеса си представя нещо ефирно, да не кажа префърцунено. Някаква странна птица с пъстри пера, комета долетяла от друго небе. Или дори - дългоноктеста особа, съблазнителка на чужди мъже. По - интелигентният читател пък очаква тайно среща с нещо възвишено, величествено, пак малко " не от мира сего"...
А ти се явяваш каквато си :нито красива, нито внушителна, нито необикновена. Първата реакция, разбира се, е разочарованието. Тогава ти залагаш всичко на единствената карта, която имаш: да си искрена. Твой щит е незащитеността ти. Не светиш ефектно, но стопляш.
И започваш да усещаш с кожата си вълните на разбиране, съчувствие, симпатия, които идват откъм залата.
Главната битка е спечелена. И нито ти, нито те забелязвате как във въздуха на ежедневието лъхва вятърът на празника, как около тебе - простосмъртната, приличната на всички - засиява мек ореол. Публиката е щастливо развълнувана:ти си разрушила една представа, един мит, но в замяна на това си я превела незабелязано от подножието на делника до върха на необикновеното.

Обръщение на Кърт Вонегът пред абсолвентите на МИТ, САЩ

Дами и господа от випуск '97, ползвайте плажно масло!

Ако мога да Ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на Вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота Ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената Ви глава, а Ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши!

Пейте!

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към Вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.

Протягайте се!

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват, когато няма да сте наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от Вас решения са наполовина резултат от късмета, което е валидно и за всички останали.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото Ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни и дебели!

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от Вашето поколение. Те са най-добрата Ви връзка с Вашето минало и са вероятно хората, които ще са до Вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са Ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте!

Приемете някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да Ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а), но никога не знаете кога могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но вярвайте ми само за плажното масло.