Взаимоотношенията в семейството играят изключително важна роля в живота на детето. Те са пръв образец на междуличностни отношения. И тъкмо заради това детето пренася в други житейски ситуации начина на общуване, който е възприело от своите родители в семейна среда.
Как детето ще общува по-късно с другите хора, със своя бъдещ съпруг или съпруга това до голяма степен зависи от семейството, в което расте. Мнозина психолози са стигнали до извода, че характерните особености на семейните взаимоотношения се вкореняват в поведението на детето и създават модел за неговите по-нататъшни отношения с околните.
Вътрешносемейните отношения отразяват духа на семейството. И точно този дух е главната сила, която влияе върху формирането на детето като личност. Така, в процеса на многобройни изследвания беше отбелязана пряката връзка между нормалното психическо и нравствено развитие на детето и спокойната доброжелателна атмосфера в семейството, внимателното, ласкаво, уважително отношение към детето от страна на родителите му, разбира се, съчетано с разумна строгост. Известно е, че колкото по-малко топлота, обич и грижа получава детето, толкова по-бавно то се оформя като личност. Недостатъчното внимание и недостатъчно честото общуване между родители и деца дори предизвикват у детето сензорен глад, недоразвитост на висши чувства (като отговорност, себеотрицание, саможертва, съчувствие към другите), а също така инфантилност на личността.
Съществуват много доказателства за това, че и инстинктът за майчинство и бащинство се проявява по-силно у хора, в чието детство не се е чувствувал недостиг на доброта, деликатност, грижа и любов от страна на техните родители. Това обаче не бива да бъде повод родителите да си затварят очите пред лошите прояви на своите деца и постоянно да им отстъпват във всичко. Наказанието, забраната на някои неща, строгостта в много случаи са необходими. Но те не бива да бъдат примесени с неприязън, раздразнителност, гняв, нетърпение и каквито и да е отрицателни чувства, които понякога изпълват сърцата ни, когато децата проявят непослушание.
Недопустимо е да се подменя вниманието, което дължим на детето, със задоволяване на неговите материални нужди. В днешно време се среща един твърде печален факт пълно “потъване” на родителите или на единия от тях (обикновено бащата) в своята работа. Като резултат от това дори в едно материално осигурено семейство детето изпитва недостиг на човешка топлота, така необходима за неговото нормално развитие. Нека помним, че то преценява дали родителите му го обичат, не толкова по количеството играчки или вкусотии, които получава от тях, а по това, как те общуват с него, доколко се интересуват от неговия живот, от неговите макар и детски проблеми. Защото и детето има свои проблеми, не бива да забравяме това!
Жалко е да чуваш от децата такива изказвания: “Никой не го е грижа за мен!” “Моят татко никога няма време да си поговорим!” “Големите се занимават само със себе си!”
Не бива да смятаме, че качеството на общуването с детето се определя само от количеството време, което родителите и децата прекарват заедно. Тук важно е не количеството време, а именно качеството на общуването. Дори няколко думи, изречени с внимание, съчувствие и топлота, са от огромно значение за установяването на отношения на доверие между родителите и децата.
Ние се боим от юношеската възраст, оскърбяваме се, че нашите деца не ни слушат, че във всичко ни критикуват. Но понякога самите ние сме причина за това положение. В предучилищната и в началната училищна възраст, когато съществуват най-добрите условия за създаване на емоционални отношения на доверие между родители и деца, ние много често даже не изслушваме нашето дете, не го питаме за нищо времето никога не ни стига за това.
За какви отношения на доверие можем да говорим тогава? И когато в юношеската възраст в детето настъпят резки промени, когато то насочи вниманието си към своя вътрешен свят, когато всички авторитети започнат да губят за него значение, ще ни слуша ли то? Много жалко, че ние недооценяваме важността на отношенията на топлота и взаимно доверие в нашите семейства. Ако имаше такива отношения, много проблеми биха се разрешавали по-леко и по-безболезнено!
Друг важен момент е, че общувайки с възрастните, детето усвоява и правилата на взаимоотношенията между хората. Какво ще научи то, ако вижда как неговите родители разговарят грубо със своите собствени родители? Това ще свидетелствува само, че в семейството няма място за такова ценно качество като уважението към по-старшите. Как тогава ще насадим това качество в нашето дете? Отде ще се вземат кълновете на това чувство, щом то липсва в душите на родителите? Децата възприемат преди всичко онова, с което живеят душите на родителите им, а не тези идеали, към които те ги призовават, без сами да се стремят да ги въплътят в своя живот.
Ето защо е факт, потвърждаван постоянно от живота, че каквото отношение бащата и майката са имали към родителите си, такова впоследствие получават и самите те от своите деца.
А на какви правила за човешки взаимоотношения ще се научи детето, ако родителите му (нека се изразим с думите на самите деца) непрекъснато “ръмжат” срещу него? Твърде често у такива деца постепенно се натрупва злоба. И вината за тяхната озлобеност пада върху нас, възрастните.
Характерът на взаимоотношенията между членовете на семейството оказва сериозно влияние и върху насочеността на детето към своето бъдеще, върху неговите перспективи в живота. Следва да помним, че ориентацията на юношите към бъдещето зависи твърде много от културното равнище на тяхното най-близко обкръжение и преди всичко на семейството.
В семейство, където има чести конфликти, нравствено-волевата страна в характера на детето силно се травмира. Задълбочените изследвания показват, че такива качества на учениците в юношеска възраст като отговорно отношение към учебната работа, дисциплинираност, трудолюбие, общителност, отзивчивост са непосредствено свързани с липсата на сериозни конфликти между родителите. И обратно, в семейства, където има такива конфликти, за децата са характерни разпуснатост, нечестност, нежелание да се учат и да преодоляват трудностите, недоброжелателност, безотговорност.
Там, където в отношенията между родителите се проявяват неуважение един към друг, равнодушие, недоверие, грубост, пошлост, безсърдечност, у децата помръкват, а понякога и съвсем се загубват светлите идеали на любовта и дружбата. Точно в честите конфликти между родителите се крият причините за такива изказвания на техните деца: “Знам, че никога няма да бъда щастлив!”.
Следва да помним, че детето започва да разбира духа на взаимоотношенията в семейството твърде рано. Резултатите от изследванията показват, че още на 7-месечна възраст то долавя характера на вътрешносемейните отношения и интуитивно чувствува с кого и как да се държи. Прекрасен пример за това е разликата в поведението на децата в присъствието на баба и дядо, на по-големите братя и сестри, на мама и татко. Всичко това отново и отново потвърждава какво огромно влияние оказва върху детето поведението на родителите му.
За силното въздействие на родителския пример един известен педагог е казал: “Вашето собствено поведение е решаващо. Не мислете, че вие възпитавате детето само когато разговаряте с него, когато го поучавате или му заповядвате. Вие го възпитавате във всеки момент от вашия живот, даже когато ви няма вкъщи. Как се обличате, как разговаряте с другите и за другите хора, как се радвате или скърбите, как се държите с приятелите си и с враговете си, как се смеете, как и какво четете всичко това има голямо значение за детето. То вижда или чувствува и най-малките промени във вашия тон, всеки поврат на вашите мисли достига до него по незнайни пътища.” Нека помним това!
Oще душеполезни четива в http://pravoslavie.domainbg.com
Наистина взаимоотношенията между родителите влияят в най-голяма степен върху децата. Искам да обърна внимание върху примера на любовта, защото това е най-важното в семейството. Би трябвало в едно православно семейство да е изключен варианта, в който липсва любовта, защото това ще противоречи на думите на Спасителя: "По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си." Но много често, забързани с ежедневните грижи и особено, когато егоизма в нас надделее, ние често проявяваме групост към любимия човек, знаейки, че той ще ни прости. Но така забравяме за малките очички, които ни гледат и се учат от нас на всичко. Един психолог беше казал: "Най-доброто, което един баща може да направят за децата си, е да им покаже, че обича майка им." Защото в семейства, в които родителите се обичат, децата винаги растат щастливи!
